Работата по писмен превод на английски помага да се систематизират знанията за речевата практика, придобити от учениците, увеличава речниковия запас (репродуктивен и рецептивен), учи да съпоставя явления на две различни езикови системи.
Въведение в писмен превод
Практическата работа по писмен превод трябва да започне от превода на съгласуван текст, който позволява по-рационално решаване на задачи, чиято цел е да научи студентите да преодоляват лексикални, граматически и стилистични трудности при сложно използване на контекста. Въпреки това, работата върху свързан текст не изключва, а разглежда паралелна работа върху специални упражнения, които са съставени в отделни теми, които представляват известна трудност, включително сферата на превода. Така се използва принципът на постепенното въвеждане.
Основното условие за постепенно въвеждане на по-трудни задачи в преводаческата практика е внимателно да се подбират текстове. Също и да се използва широк набор от упражнения за превод. Разделянето на обучението по превод на определени етапи се обяснява с факта, че не всички явления представляват сходна трудност в езика. Както и че всеки вид превод съдържа нови трудности, които учениците трябва да се научат да ги преодоляват постепенно.
Трудности при един писмен превод
Проблемите с превода, които представляват определени трудности при превода на английски, могат да бъдат отстранени чрез поредица от упражнения. Такива проблеми включват: превод на руски причастие и герундий, превод на значението на аспекти и времена на руски глаголи, превод на руски безлични и неопределено-лични изречения, превод на поговорки, превод на отглаголни съществителни и други. В последните уроци за запознаване на учениците с произведенията на професионални преводачи на художествена литература може да се анализира преводът, направен от тях.
Сравнителният анализ помага да се покаже най-добрият начин за решаване на най-трудните преводачески задачи, без да се губи твърде много време, демонстрира тясна взаимовръзка на всички езикови средства в процеса на превод и освен това запознава студентите с основите на корекцията на превода. За тази цел се препоръчва да се сравни оригиналното издание на превода с неговото предаване, което е коригирано от по-опитни преводачи. Последният вид работа обаче не може да се счита за основна. Уменията за писмен превод се развиват главно по време на преводаческата практика на копия от вестници и публицистично писане.
Методи в преводаческата практика
Отчитайки необходимостта от курс по провеждане на писмен превод, който трябва да се разработва поетапно. Могат да се разграничат две мнения в това отношение. Някои изследвания смятат, че е необходимо да се следва градация при въвеждането на нови затруднения при превода. Други смятат, че сложният характер на превода не позволява да се анализират отделно граматическите, лексикалните. Фразеологичните и стилистичните проблеми на превода.
Тези проблеми са трудни за разделяне в преводаческата практика. Следователно е трудно да се зададе определена последователност на включване на различни методи за превод в обхвата на преводаческите умения. Този въпрос е спорен. Решението вероятно е в компромисна комбинация от спазване на правилата за степенуване на трудностите при превода. Всяко от които трябва да бъде обучено чрез набор от специални упражнения. От една страна, и правила за внимателен подбор на текстове за превод. Следвайки принципа на степенуване на ниво на трудност, от друга страна.